Вече повече от месец работя. Малкото ми момченце (вече 2г. и 1м.) го гледа мъжът ми през деня, а нощем работи. Две години неотлъчно бяхме заедно с малкия, нито баща му, нито друг някой го е гледал дори за часове. След седмица мисля раздяла през деня, малкият ми син започна да ми казва "не" на всеки мой контакт с него. Още от вратата ми казваше "не, не", неискаше никаква грижа и нежност от мен, чудеше се как да ме ядоса с бели и нерви. От 2-3 дни нещата се пооправят и вече не е само "тати". Дали за да се успокоя или просто така тълкувам нещата, но моето заключение е, че малкият ми е сърдит. Предполагам, че е много объркан и в някаква степен "мисли", че аз съм го изоставила сякаш.
Много труден е този период и за двама ни. Аз се чувствам като предател и ми е много мъчно. Такъв е животът, но ако не бе финасовият проблем, с огромно удоволствие щях да бъда с него още година. Той влезе в един много сладък период - говори все повече, контактува все по-добре, много е забавен...

Най-хубавите години са тези, прекарани в близост до детето, което много бързо расте и докато се усетиш, е станало голям човек, търсещ компанията на връстниците си.