Не зная дали да се чувствам добре от факта, че започвам работа, при условие че моето слънчице не е подсигурено от грижи през деня?! Свършва платеното майчинство и веднага запълвам дефицита на средства. Отстрани може би изглежда добре, особено пък в днешното време на криза. Проблемът е, че за моето малко момченце няма място в детската ясла, няма подходящ роднина за неговото отглеждане, докато аз съм на работа. А бавачка за цял ден е все едно да работя, за да плащам нейната заплата! Мога ли да го поверя някой друг да го гледа?! Някой, който ще е търпелив, ще обича децата, ще има желание и радост да играе с тях (в случая - моят малък син)...

Много писано има за това, че детето ще се раздели от майката за през деня, защото тя ще работи и колко дори здравословно е това за него. Точно така ли е и изцяло ли е истина? Добър момент ли е, когато навърши 2 г.? Когато още не са затвърдени навиците му за самостоятелност и имунната му система е изключително крехка? Другите две важни неща - кой е най-подходящият човек, който да го обрижва и как мама ще преживее раздялата с него за цял ден, неспокойството й за неговата сигурност и за грижите, които трябва да получи???